Гост статия - Инсталиране на VirtualBox, Xubuntu и Python

Няма как да не сме радостни, когато някой си направи труда, да напише цяла статия, която описва стъпка по стъпка как да се инсталира VirtualBox, Xubuntu и Python версия 3.3

Статията е продължение на тази, в която говорим за Линукс.

Авторът на статията е Стилян Кангалов.

Начало

Здравейте колеги, реших да направя един малък урок за това как да инсталираме подходящ Линукс на машините си. Както знаете, той ще ни трябва за курса и е добре да го сетъп-нем предварително.

На пръв поглед задачата не изглежда сложна и след няколко видеа в YouTube, ще знаете какво да правите.

Но проблемите идват едва след като инсталирате всичко и започнете да работите с новата си виртуална система. Лично аз изпитах толкова мощен лаг, че с умиление си спомних за Windows 95/98. Авторите на уроците се измъкват с оправданието, че имат забавяне само защото са пуснали програма за видеозапис - не им вярвайте. Нашата цел е да имаме чиста и спретната операционна система, която да работи бързо и да не ни създава излишни проблеми.

1. Инсталиране на “VirtualBox”

Това е най-лесната част от процеса. Трябва ни подходящ инсталационен файл от тази страница: https://www.virtualbox.org/wiki/Downloads

Ако текущата ви операционна система е Windows 7, изберете VirtualBox 4.3.6 for Windows hosts - x86/amd64

VirtualBox homepage

Нека стартираме файла и обърнем внимание на важните моменти при инсталирането.

VirtualBox setup

В зависимост от операционната система, може да имате избор на бързо или подробно инсталиране ( custom setup ). Избираме втората опция и продължаваме напред.

Разширеното инсталиране ни предлага пълен списък от функции, свързани с програмата. Свикнали сме да отказваме тези допълнителни екстри при повечето програми, но тук всяка една от тях ни е необходима. Ще забележим инсталирането на няколко драйвера, които имат за цел да доставят базови ресурси за бъдещите виртуални системи ( Мрежово свързване, USB поддръжка ) Почти всички Линукс дистрибуции имат в ядрата си инсталирана версия на Python 2.x - следователно ще оставим и тази функция.

Кликваме на “Next >” и търпеливо изчакваме инсталирането.


Няколко думи за избора на Линукс дистрибуция:

Ако не сте фен на този тип операционни системи ще е трудно да се ориентирате какво ви е нужно. За мен е важен баланса между функционалност и графика, като много често за работна машина предпочитам съотношението между двете да е 60 на 40.

Ubuntu е най-разпространената дистрибуция и има тонове приложения. При него много лесно ще намерите решение за всеки проблем.
Ако смятате да имате две реални операционни системи ( dual boot ) няма да има проблеми с графичната му среда. Но го изпробвах като виртуалната машина и се оказа много лаком за системни ресурси. Ето защо избрах един от неговите двойници - Xubuntu.

Той е базиран на ядрото на Убунту и можете да свалите всички програми от Ubuntu Software Center. Обаче е значително по-лек и е идеален за виртуална машина ( използва Xfce за графичното визуализиране > http://xfce.org/ ) Въпрос на личен избор е, но на машина с Windows 7 и 4GB RAM - Xubuntu върви повече от добре.


2. Сваляне на Xubuntu и допълнително конфигуриране на VirtualBox.

Сега си избираме правилната версия на .iso файла: http://xubuntu.org/getxubuntu/

  • 32 битовата версия върви на всички процесори;
  • 64 битовата версия е конкретно за AMD архитектура;

Извод:
За виртуална машина изберете 32 битовата версия.


Докато чакате файла да се свали си направете кафе и изгледайте някой сериал.


Време е да създадем виртуалната машина в която ще инсталираме нашата нова операционна система. Представете си я като малка кутия с определен цвят и надпис “Drive C”. В нея ще инсталираме файловете на Xubuntu. Тази част от процеса е еднаква за всички видове дистрибуции на Линкус и трябва да внимавате. ( дано кафето вече е подействало )

Предупреждавам - някои от стойностите в следващите снимки ще се различават спрямо вашата машина.

Стартираме VirtualBox и избираме бутона “New” , който се намира в горния ляв ъгъл на прозореца.

Избор на операционна система

Тук въвеждаме името на операционната система, типа и версията. Важно е да знаем вида на ядрото на операционната система. В нашия случай то е на Ubuntu.

Сега трябва да решим колко RAM да дадем на виртуалната машина. На този лаптоп мога да сложа солидно количество памет, по принцип стрелката се поставя точно на средата между зелената и оранжевата черта. Но трябва да преценим спрямо личните си ресурси. Зелената черта показва границата до която двете системи ще работят нормално. Обаче винаги трябва да оставяме повече място за инвънредни ситуации:

4gb RAM

Препоръчителния вариант е няколко мерителни еденици преди оранжевата зона. Ако базовата операционна система изведнъж пожелае повече RAM, това няма да срине и двете системи. Примерно имате 4GB RAM - сложете 1.4 GB за виртуалната система.

На този етап заделяме определено място от твърдия ни диск за виртуалната машина. Много често се използва метода, всичко да се затвори във файл ( като папка ) и той да се разширява, само ако има добавяне на файлове в новата операционна система. Това е приложимо за различни тестове.

Обаче за по-бърза работа и висока производителност ще сложим предварително фиксиран файл с точно определен размер.

От тук избираме “VDI” и кликваме на Next >

Селектираме “Fixed size” и кликваме на Next >

За да работи по-бързо новото ОС, реших да го оставя в C:. Когато имаме фиксиран размер на VDI файла, няма да има проблеми с основната ни операционна система. Но трябва да внимаваме с мястото което заделяме. Аз препоръчвам от 15GB до 25GB максимум.


Нека имаме следната примерна конфигурация: - машина с 4GB RAM; - C: партитура с размер 60GB ( от която в момента са заети 20GB );

Ние ще ги разделим по следния начин:

  • трябва винаги да имаме свободно място на твърдия диск, което да е равно на рам паметта умножена по две, тоест 4 х 2 = 8GB;

  • 60GB - (20GB + 8GB) = 32GB свободни;

  • решаваме, че за виртуалната система ще заделим 20GB;

  • 32GB - 20GB = 12GB свободно място за нови програми и файлове;

В случай, че нямате място на главната партитура, сложете файла на първата най-близка такава ( примерно C:, D:, E: - изберете D: ) и отделете възможно по-голямо количество RAM.


Когато сте готови, натиснете бутона “Create” , за да създадете новата виртуална машина.

Преди да започнем с инсталирането на операционната система, трябва да направим още няколко настройки. Кликнете на бутoна “Settings”.

В новия прозорец ще направим промени в категориите: General:

  • таб Advanced: Променете опцията на Shared Clipboard от Disabled на Bidirectional. System
  • таб Processor: Ако процесора ви има повече от 4 ядра, заделете поне 2 от тях.
  • таб Acceleration: Проверете дали всички елементи в списъка Hardware Virtualization са маркирани. Ако са избрани - не ги променяйте. Display
  • таб Video: Отделете повече от видео паметта (опитайте със 115МБ, по-късно можете да го промените).
  • маркирайте Enable 3D Acceleration срещу “Extended Features:”. Storage
  • Изберете “Empty” и след това кликнете на същата иконка със син диск от дясно.

От новoто меню изберете “Choose a virtual CD/DVD disk file...” Заредете iso. файла, който свалихте от официалния сайт на Xubuntu.

Потвърждаваме направените промени с бутона OK. Сега натиснете бутона “Start”, който се намира до “Settings”.

4. Инсталиране на Xubuntu

Процеса по инсталиране е напълно еднакъв с този при Ubuntu 13.10, затова можем да проследим неговото инсталиране в този видео урок:

http://youtu.be/0WiiswmOH1Q?t=4m44s

Следвайте стъпките и няма да има проблеми. Когато процеса приключи и рестартираме, ще е нужно да инсталираме допълнителен софтуер - Guest Additions. Главната му цел е да подобри визуализирането.

От прозореца в който се стартира операционната система изберете: Devices > Install Guest Additions…

При Ubuntu процеса се стартира автоматично, но тук трябва да направим няколко неща.
На десктопа ще забележите следната икона:

Кликнете с десен бутон на мишката и изберете “Mount”. Изберете File System иконата на десктопа, след което намерете името на файла в панела от ляво ( под Devices ). Кликнете отново на него, но с ляв бутон и ще видите съдържанието на моунтнатия архив.

Потърсете икона с надпис “autorun.sh”.

Стартирайте файла и след като се отвори терминала, въведете паролата си. Потвърдете и изчакайте процеса по инсталиране да приключи. Рестартирайте цялата виртуална система.

5. Инсталиране на Python

Преди всичко трябва да знаем, че в операционната ни система вече има инсталирана по-стара версия на Python. Тя е важна за системните приложения и не трябва да я премахваме. Нужно е да инсталираме допълнителна версия ( има възможност да са повече от една ) на Python. Може да я достъпим чрез терминала, ( Home button > Accessories > Terminal emulator ) като просто изпишем следната команда:

$ python

Ще получите резултат, подобен на:

Python 2.7.3 (default, Sep 26 2013, 20:03:06)  
[GCC 4.6.3] on linux2
Type "help", "copyright", "credits" or "license" for more information.  
>>> 

За да излезете, може да напишете exit()

Трябва да инсталираме последната версия на езика, 3.3, като за тази цел ще използваме метода описан в този пост:

http://askubuntu.com/questions/244544/how-to-install-python-3-3

Когато е готово, можем да проверим дали всичко е инсталирано нормално с командите “ python3.3 “ , “ py ” или “ python3 ” .

Време е за заслужена почивка!


От името на Хак България, благодарим на Стилян Кангалов за написаната статия!




comments powered by Disqus